Реклама 2
Начало > Продукти > лук

Полезни факти


    Кромидът (Allium cepa), наричан още кромид лук, червен лук или само лук, е двугодишно растение от род Лук  произхождащо от Средна Азия. Той е най-широко използваният зеленчук в българската кухня. Влиза в състава на почти всички наши готварски рецепти. 

    За готвене се използват основно луковиците на възрастните растения преди началото на зимата, но също така се използват листата на младите растения през пролетта и началото на лятото, често наричани пресен лук или зелен лук.

    Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност. Използвани по целия свят за кулинарни цели, те имат разнообразни форми и цветове.

    Типичните характерен силен лют вкус и остра миризма, се омекотяват при готвене, при което вкусът става сладък. 

    Лукът съдържа до 21 % сухо вещество, до 14 % захари, 3 % суров протеин, до 13 мг % витамин С, до 120 мг % витамин В1, до 28 мг % витамин В2, като колкото по-малки са луковици имат толкова повече витамини и каротин. 

    Съдържа много фитонциди, помагащи в унищожаването на причинителите на много и опасни заболявания.

    Произход

    Луковици от семейството на лука са използвани за храна от хилядолетия. В палестински селища от Бронзовата епоха са намерени следи от остатъци от лук заедно с вкаменени смокини и фурми, датиращи от около 5000 г. пр.н.е.

    Лукът е една от първите земеделски култури, споменати писмено, в Библията, Числа (11:5) като част от диетата на египтяните по това време. Археологическите и писмени доказателства показват, че културното му отглеждане вероятно е започнало около 2000 години по-късно в Древен Египет.  Това е станало заедно с отглеждането на праз и чесън и се смята, че работниците, строили пирамидите, са хранени с репи и лук.  Лукът се отглежда лесно и е удобен за транспортиране и складиране.

    Египтяните го обожествявали, вярвайки, че сферичната му форма и концентричните пръстени символизират вечния живот. Той е използван дори при погребенията, както се вижда от следите от лук, намерени в очните гнезда на Рамзес IV. Смята се че са вярвали, че ако при погребението с мъртвите се погребе лук, силната му миризма ще върне духа им. 

    Лукът по-късно достигнал до Гърция, където атлетите ядели големи количества лук, защото щял да олекоти баланса на кръвта им, а римските гладиатори били натривани с лук за да се втвърдят мускулите им. 

    През Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че хората си плащали наемите с него и дори го поднасяли като подарък. 

    Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът е занесен в Северна Америка от Христофо Колумб при експедицията му до Хаити от 1493 г.

    Ползи за здравето

    За удивителните качества на праза, чесъна, кромида свидетелстват хиляди доказани в практиката рецепти и научни изследвания.

    Твърди се, че всички видове могат да намалят риска от рак, играят ролята на лекарство срещу високо кръвно, лош холестерол, инфаркт, инсулт и издигат преграда срещу диабет. 

    Различни проучвания потвърждават защитен ефект срещу тумори на дебелото черво, на хранопровода и ларинкса, на простатата, на гърдата.

    Диетолозите често препоръчват да се съчетават кромид и праз, особено в супи и гозби със задушено месо. Все повече научни изследвания документират ползите за здравето от праза, за който се оказва, че в сравнение с главите лук има по-големи количества от някои витамини и минерали, като например желязо, калций, витамин С.

    Лукът има противопростудно действие и също като чесъна е наричан „природен антибиотик”. Освен това помага поне малко при сърдечни заболявания, диабет и други болести и съдържа противовъзпалителни, противохолестеролни, противоракови и антиоксидантни съставки като кверцетин.

    В много слабо развити страни лукът се използва за лекуване на обриви и циреи, а в САЩ продукти, съдържащи екстракт от лук, се използват за лечение на белези.

    Лукът има избелващо действие и се използва за изсветляване на лунички и пигментни петна.

    Противопоказания при консумация: трябва да се избягва прекаляване при заболявания на черния дроб и стомаха, като с него трябва да се внимава и ако имате киселини и язва.

    Вкусът и миризмата се дължат на съдържащите се в него серни съединения. 

    Лукът дразни очите, тъй кати при разрязване клетките му се разпукват и отпускат веществата в тях. Клетките на лука се състоят от две части - ензими, наречени алианази, и сулфиди или аминокиселинни сулфоксиди. Ензимите разрушават сулфидите и образуват сулфенови киселини, които са нестабилни и се разпадат на летлив газ, сон-пропанетал-S-оксид. 

    Когато попадне в очите, този газ реагира с водата и образува слаб разтвор на сярна киселина, която дразни нервните окончания и ни залютява на очите.  Слъзните жлези отделят течност, за да разтворят и отмият дразнителя. Отделянето на газ може да се предотврати чрез рязане на лука на чешмата или във вода. Силният аромат може да се отстрани с лимон.

Реклама

Реклама 1

Facebook коментари

Още Продукти